Специалната връзка между майка и дете
Връзката на майката с детето започва още от мига на зачеването. Идеята за това какво е да си майка съществува в съзнаваните представи на всяка жена. По време на бременността бъдещата майка създава специфична и много лична представа за своето очаквано дете.
При оформяне на очакванията и нагласите по отношение на бебето си, майката се влияе от нейните наблюдения, спомени, преживявания и фантазии, свързани със собствената й майка, други близки роднини и приятели и не на последно място, от социокултурната идентичност на семейството.
Майката е тази, която носи този плод в тялото си до неговото раждане и е започнала да се свързва с бъдещата си рожба от самото зачеване, в пряк и преносен смисъл.
Връзката между бебе и майка, особено в първите месеци до две годишна възраст, е много интензивна. Тогава физическото и психическото съществуване на бебето са (най-често) изцяло в ръцете майката.
Без значение дали е момиче или момче, майката се свързва с детето си по този начин. Връзката между майката и детето се развива по оста, варираща от пълна зависимост на бебето от родителя (първоначална майчинска преокупация с бебето през първите месеци), през поощряването на автономността (прохождане, проговаряне, 2г.-4г.), помощ в отделянето от семейната среда и включването в социума (детска градина/ училищни години), до подкрепа в търсенето и намирането на идентичност и развиване на отговорност и самостоятелност за собствена сметка (по време на тинейджърството).
Майчинството е невъзможно без изпитването на чувства на вина от неуспех
Не само защото изисква научаване на нови умения, но и защото често се налага да се правят трудни или невъзможни избори – понякога е необходимо собствените нужди да се поставят над тези на детето.
Съществуват нагласи, че майката трябва да е идеална и всичко друго е недостатъчно. В действителност майката може да бъде само „достатъчно добра“.
Някои майки изпитват силен и неустоим вътрешен натиск да отдадат цялото си време и същност на майчинството
Не позволяват на нищо и никой да застане между тях и детето им. И ако това е добре за новороденото бебе, за растящото дете може да представлява сериозна спънка по пътя му на отделяне и израстване.
Тенденцията към обсебваща връзка с детето може да е характерен за жени, които са силно амбициозни в това да създадат „перфектното“ дете.
Чети повече: Какво трябва да знаем за естественото раждане?
Начинът на взаимодействие между майката и бебето играе решаваща роля за растежа и развитието на детето.
Многобройни съвременни изследвания в областта на детското развитие и невронауката показват как физическото и емоционално присъствие на майката осигурява на бебето две много важни неща: защита от свръх-стрес и емоционална регулация, като и двете са фундаментално важни условия за здравословното развитие на мозъка и бъдещото психично здраве и благополучие на детето.
Добрата връзка насърчава психическото, езиковото и емоционалното развитие на детето и помага за придобиване на умения за решаване на проблеми.
Когато нуждите (емоционалните и/или физиологичните) са неглижирани и грижите не са достатъчни, децата започват да се опитват да се адаптират към ситуацията, растейки с неавтентична представа за собствената си същност: представа, която отговаря на нуждите на другите (майката, бащата) и се основава на отговаряне на очакванията, пак на другите.
