Гинекологичните заболявания засягат половите органи и цялата репродуктивната система на женския организъм. Трябва много внимателно да се следи за състоянието на здравето на жените, за да може, при наличие на такова, заболяването да бъде открито в най-ранна фаза на развитие. Това ще позволи възможно най-бързо да се започне лечение. За да има навременна реакция и да се потърси помощта на лекар, всяка жена трябва да е наясно основните симптоми на гинекологичните заболявания.
Тази статия е продължение на Заболявания на женската полова система - симптоми и лечение (част 1)
Аднекситът е възпаление което обхваща яйчниците. Заболяването може да бъде едностранно или двустранно. Най-често инфекцията прониква от влагалището, цервикалния канал и маточната кухина, по съседство, по кръвен или по лимфен път. Причинителите са голям брой микроорганизми, нерядко - гонококи и хламидии. При прогресия възпалителният процес прониква и в по-дълбоките слоеве на стените на маточната тръба, обхваща и яйчниците и може да доведе до стерилитет. След оздравяване е възможно да останат сраствания в малкия таз.
Различават се три форми на аднексит - остра, подостра и хронична.
При острата форма телесната температура се повишава, появява се болка в тазовата област. Характерни са симптомите на дразнене на перитонеума (коремницата), гадене, повишено образуване и отделяне на газове, болка и стягане (ригидност) на мускулатурата в долната част на корема. Тези признаци обикновено се предшестват от увеличаване на влагалищния секрет (флуор) и нарушения в менструацията.
Подострата форма не се отличава съществено от острата. Налице са същите симптоми, но в по-слаба степен.
Хроничната форма протича със слабо изразена болка и нарушения в менструацията.
Лечението се провежда от специалист-гинеколог, като се прилагат и широкоспектърни антибиотици. По показание се извършва и оперативно лечение.
Аменореята е състояние на липса на менструация. Тя може да бъде физиологична и патологична. Физиологичната аменорея обхваща периода от раждането до първата менструация и периода след климактериума. Липсата на менструация по време на бременността и на кърменето също е физиологична.
Аменореята бива първична и вторична. Първична е аменореята, когато след пубертета не се появява менструация. За условна възрастова граница е приета 15-тата година. Вторична е аменореята, когато жената е имала поне една менструация, но в последствие менструацията липсва в продължение на повече от три месеца.
Първичната аменорея може да се дължи на различни патологични процеси в хипоталамуса и хипофизата. Такива са тумори, травми, възпаления. Те възпрепятстват отделянето на хормони от увредените структури. Яйчниците могат да бъдат засегнати от тумори и възпалителни процеси, които да наложат тяхното отстраняване и да предизвикат аменорея. Тежките гнойно-възпалителни процеси в матката също водят до образуване на масивни сраствания, възпрепятстващи менструацията.
Редки причини за първичната аменорея са липсата или недоразвитието на половите органи - матка и влагалище. Повишената продукция на андрогени (мъжки хормони) от надбъбречните жлези също може да е причина за липсата на менструация. В такива случаи се наблюдава обилно окосмяване и други съпътстващи аменореята промени.
Вторичната аменорея може да бъде причинена от всички посочени по-горе фактори. Различни производствени и битови вредности могат да разстроят функцията на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците и също да причинят аменорея. Подобен ефект имат и тежките изтощителни заболявания. Вторичната липса на менструация може да се дължи на тежка психическа травма, психически заболявания и тежки условия на живот. Увеличеното ниво на пролактин (хормон, произвеждан от хипофизата) също може да доведе до вторична аменорея. Менструалните нарушения в такива случаи могат да се съпътстват с изтичане на млекоподобна течност от гръдните зърна. Причината за увеличаване на пролактина е появата на доброкачествен жлезен тумор, произвеждащ пролактин в големи количества или нарушения в хормоналния контрол. Намалената функция на щитовидната жлеза, както и тежките форми на хиперфункция на жлезата, също са причина за поява на вторична аменорея. Подобно въздействие има и хипер- или хипо-функцията на надбъбречната жлеза.
Тъй като причините за аменореята са много разнообразни, то и лечението е насочено към основното заболяване. Необходима е консултация с гинеколог и ендокринолог, както и изследване на хормоналния статус. При тумор се пристъпва към неговото отстраняване, а при тежки възпалителни заболявания (туберкулоза, сифилис и други) се прилага етиологично лечение. Съвременните лабораторни методи на изследване определят кои точно хормони са в намалено или увеличено количество в женския организъм. Това позволява въвеждането на заместително или корекционно лечение с хормонални средства. Лечебната схема трябва да е съобразена с нормалните физиологични колебания на хормоналното ниво.
Причинява се от Mycobacterium tuberculosi. Най-засегнати са жените между 20 и 40 години. Входното огнище са белите дробове (90%) и червата (10%), където се образува първичният комплекс. По правило гениталната туберкулоза е вторична, като първичната инфекция настъпва най-често в предпубертетна възраст. При намаляване на имунната защита настъпва дисеминация на инфекцията от белите дробове и червата. Най-честата локализация е в маточните тръби, яйчниците и ендометриума.
Възпалението протича в три фази:
Латентна фаза:
След няколко седмици може да се самоизлекува. Стига се в 90% до запушване на тръбите и до тубарен стерилитет.
Продуктивна фаза:
Възпалението достига и се разпространява в маточната лигавица.
Ексудативна фаза:
През тази фаза се стига до настъпване на специфичен перитонит с асцит и туберкулосепсис. Цялата коремна кухина заедно с органите в нея са осеяни с туберкули.
Клиничната картина е много различна при трите форми.
Първата латентна форма протича субклинично с проява само на стерилитет. При продуктивната форма има болка, менструални смущения, които се характеризират с метрорагия, аменорея и субфебрилитет. Третата форма се проявява с фебрилно състояние, интоксикация и силна болка в областта на корема.
Пациентите с генитална туберкулоза са заразни за околните. Лечението се провежда с туберкулостатици най-малко 6 месеца, диспансеризират се за първите 2 месеца. Диспансерен контрол се провежда до 3 години след приключване на лечението. В стационар трябва да лежат първите 2 месеца.
Профилактичните прегледи при гинеколог са от изключителна важност за женското здраве. Освен поглед върху състоянието на организма на жените, дават възможност за навременно откриване на гинекологични заболявания, които могат да бъдат както не толкова сериозни, така и да повлияят на цялата полова система на жената. Запазете своя час за преглед в акушеро-гинекологичен кабинет “Д-р Доля Нейкова” - гр. Шумен.